Видовете сглобки от ламарина включват главно следното:
Bolt връзка: Две или повече части от ламарина са фиксирани заедно с болтове и гайки. Подходящ за случаи, които се нуждаят от често разглобяване. Принципът на връзката на болтовете включва отваряне на отвор с резба в една от двете свързани части и съответстващ през отвора в другата част и накрая ги свързва с винтове; или отваряне през дупки в двете части и ги свързвате с болтове и гайки. Предимството е, че е лесно да се разглобява и сглобява многократно, но недостатъците са, че има много проблеми с качеството, голям брой винтове, високи разходи за инсталиране и ниска ефективност.
Riveting: Използвайте нитове, за да фиксирате две части от ламарина заедно. Скупирането има отлично устойчивост на срязване и е особено подходящо за фиксирани случаи, които не изискват разглобяване. Предимствата включват не е необходимо да се добавят допълнителни части, висока якост на нитове и висока ефективност на производството. Недостатъците са, че качеството е трудно да се гарантира и то не може да бъде разглобено след връзка.
Welding: Използвайте топлинна енергия, за да разтопите метала и да постигнете връзка. Методите за заваряване включват спот заваряване, заваряване на аргунова дъга, екранирано заваряване на въглероден диоксид и др. Предимствата са строга връзка и икономическа ефективност, а недостатъкът е, че е трудно да се разглоби, след като заваряването приключи.
Snap-on връзка: Бърза връзка между частите се постига чрез проектиране на специфична структура. Подходящ за сглобяване на части от леки ламарини. Свързаната връзка обикновено служи като функция за предварително позициониране и не може да бъде директно закрепена.
Bonding: Две листови метални части са фиксирани заедно чрез лепило. Предимството е, че инсталацията е лесна, а недостатъкът е, че качеството и приложимостта на лепилото се нуждаят от специално внимание.
Pin връзка: Две части от ламарина са фиксирани заедно с щифтове. Подходящ за случаи, когато е необходима стабилна връзка, но разглобяването е по -трудно.